Черно море не е училище за треньори, харесва ми как играят при Илиан Илиев

Ралица Караджова05 Май | 08:06

Личен архив

Тук можете да гледате видео от интервюто с Велизар Попов
https://f.cdn.bg/play/1eba9431-vod-tr1

Българският треньор Велизар Попов даде специално обширно интервю пред Дарик радио и dsport. Преди няколко месеца той застана начело на виетнамския Тан Хоа и седем кръга след началото на шампионата тимът е лидер в местното първенство с актив от 17 точки.

Родният специалист говори за футбола в Азия, за отношението към чуждите треньори, най-вече българските, и целите си в бъдеще. Велизар Попов се надява да е отворил много врати за още наши треньори в най-големия континент.

Той направи сравнение между тамошния футбол и българската efbet Лига. Обстановката у нас не му е непозната, тъй като Велизар Попов води Черно море през 2009-2010 година, но тогава все още е твърде млад. По думите му варненския тим не е училище за треньори и това го е накарало да се впусне в азиатската авантюра, далеч от родината.

Според Велизар Попов Черно море на Илиан Илиев в момента играе изключително добър футбол.

В началото на интервюто Попов разказа малко повече за работата си начело на Тан Хоа.

„Добре започнахме първенството. Доста изненадващо за всички. Нашият отбор е среден отбор за Виетнам. Не сме от така наречените големи отбори, мощни клубове с финансова стабилност или мощни спонсори зад гърба. Тук все още има отбори на политическа основа, които се издържат – дали от армия, дали от полиция. Изненадващо е за всички нашето представяне. Когато се работи добре от страна на футболистите и когато имаш подкрепа от страна на клуба, нещата са малко по-лесни и се получават добре. Най-важното за мен е, че играем добър футбол, тъй като резултатите са преходни, особено за среден тим като нашия. Само първата половина на първия дял сме преполовили, минала е само 1/3 от сезона. Вярно е, че сме единственият отбор без загуба. Поставихме рекорд за най-добър старт в историята на клуба, което за местните е нещо значимо, което ги мотивира допълнително за по-добра работа. Основното е, че манталитетът се промени, което мен лично най-много ме радва. По принцип не е толкова трудно, когато работиш правилно да промениш един отбор във физическо, техническо и дори тактическо отношение, но манталитетът най-трудно се променя, особено когато имаш по-опитни футболисти. От един среден отбор, който е играл до този момент реактивен футбол, по-дефанзивен, повече на изчакване, на контраатаки, на статични положения, сега нещата са значително по-различни. Това е най-доброто от моя гледна точка. Отборът играе проактивен футбол – доминираме във всяко едно отношение – физическо, тактическо, техническо, правим разлика с дълбока преса, висока преса, контрапреса, когато се загуби топката. Тук повечето отбори срещат трудности да ни противодействат. Основното ни предимство е в техническо отношение, защото нашият отбор започна да играе много добре с топката. Доминираме особено при изграждането на атаките. Тук по принцип футболът е доста силов. Повечето отбори играят с дълги топки, няма много изнасяне. Когато тръгнеш да ги пресираш, започват да играят с дълги топки. В това отношение мога да кажа, че правим впечатление, защото се отличаваме и се различаваме от другите. За мен като треньор това е най-голямото удовлетворение, защото резултатите са преходно нещо – сега ги има, после ги няма. Тук всяко чудо е за три дни, когато става дума за резултатите, както е навсякъде, разбира се. Нещата бързо се променят по отношение на резултата. Когато имаш основната, когато си добре подготвен, когато си изяснил всичко относно стила на игра, нещата са по-добре и дори да допуснеш две-три загуби, няма да се повлияем толкова психически. Доста внимание се обръща на нашия отбор от местните медии, на представянето, най-вече на играта. Не ни приемат все още напълно на сериозно – като фаворит за титлата, тъй като такъв тип отбори има всяка година. Всички смятат, че Ханой или отборът на полицията накрая ще се борят за титлата. От психологическа гледна точка е важно футболистите да не се повлияят от това, което се пише. За нас е много важно да останем здраво стъпили на земята. Да работим по-здраво от преди, очакванията са по-големи. Повечето отбори се опитват да ни противодействат по всякакъв начин. Не е достатъчно да играем добър футбол. Има много фактори, които оказват влияние. Най-важното е да се опитаме да задържим това ниво и да се опитаме да надградим, да се усъвършенстваме. Повечето футболист имат потенциал, който е по-голям. Това ми е основната цел – да се опитам да ги доразвия и да им помогна в бъдеще. Вече има интерес от страна на националния отбор към трима-четирима футболисти. За следващите мачове през юни сигурно двама-трима ще бъдат повикани, което е нещо голямо за нашия клуб. Много по-лесно е да се качиш на върха, много по-трудно е да се задържиш“, разказа в подробности Попов.

„Ръководството е доволно от една страна, от друга имаме малко финансови проблеми, защото явно не са очаквали да спечелим толкова много мачове и имаме забавяния на траншове, заплати и особено премии. Надявам се, че това няма да се окаже негативно за нашия отбор. Опитвам се да ги държа здраво стъпили на земята и тях, защото основната цел преди началото на сезона бе да влезем в първата осмица, защото както в България ще има след първата фаза разделяне на първа осмица и втора шестица. Основната цел беше първа осмица, моята лична цел, която поставих пред отбора бе да атакуваме топ 6. Те се превъзбудиха с добрата игра и победите и започват да се прокрадват нереалистични цели, едва ли не още тази година да се опитаме да се борим за нещо повече. Ние като клуб не сме готови за това нещо. Да се бориш за шампион трябва да с готов за това нещо. Ние не сме на това ниво, на което трябва да бъде един отбор, който да се бори за шампионската титла. Не трябва да се изпреварват етапите на развитие, тъй като когато нямаш основа, пропадането става много бързо и лесно“, продължи той.

„Договорът ми е до края на сезона, до 2024 година. Договорът на един треньор няма кой знае каква тежест. Навсякъде зависиш от резултатите. Губиш два-три мача подред и си аут. Основното не е срокът на договора. Когато работиш добре, е ясно, че няма да останеш без работа. Доста отбори смених в Азия. Десет отбора съм водил в осем различни страни, включително два национални отбора. Има по-добри места за работа в Азия като Япония, Южна Корея и Китай, но там е още по-трудно българин да влезе. На този етап съм се концентрирал тук. За Азия пазара е много труден, тъй като има много чужденци и то от нации като Бразилия, Аржентина, Германия, Испания, Португалия. Това са модерни треньорски школи. 90% от тях с нищо не са по-добри от нас“, смята родният специалист. Той каза как според него един българин може да пробие в чужбина.

„Как един българин успява? С работа, с късмет, със спортен шанс, който трябва да имаш в началото, докато влезеш на пазара. Аз имах шанса да започна през 2013-а година за много малко пари, за които повече хора в България не биха си мръднали пръстта въобще, но за мен парите никога не са били водещи, особено в началото. За мен беше важно да изляза, да покажа работа и да почна да се развивам. Всяка следваща година качвам по едно стъпало във възходяща линия. С помощта на Господ и с много работа, нещата се получават. Трябва да имаш дисциплина, много лишения. Далеч си от България, от семейството. В някои арабски страни по обясними причини не можеш да вземеш семейството. Има много повече трудности, но основното е работа и постоянство“.

„По принцип нещата са много комплексни, има субективни фактори, не зависи само от работа. Да не кажа, че има мениджърски мафии и така нататък, но си има определени нации, националности, които имат сериозни лобита като агенти, като мрежи на контакти в повечето азиатски страни. От тях трудно може да се хване ръка. Основното е, че България като страна не е популярна в Азия. Нито като страна, нито като футболна сила. Ние сме коментирали. Когато се сложат пет CV-та на масата на един президент. Може да е едно на най-добрия български треньор и четири на най-слабия португалец, испанец или бразилец. Президентът изобщо няма да погледне българското след втория ред. Като видят националността и отива в кошчето. Има уникални некадърници, но имат работа и пазар. Това е най-жалкото. Всички говорят за расизъм или дискриминация, но то не е само до цвета на кожата или религията, ами и по националност. Малко хора говорят за това нещо. Истината е, че българите никой не ни иска. Трябва да работиш с двойни и тройни усилия, за да ти дадат шанс да започнеш и евентуално по-нататък да имаш поле на развитие и да се катериш нагоре“.

„На футболистите нямам намерени да давам съвети, но за треньорите, който има амбиции да се развива, трябва да хване всяка възможност. В Европа е доста трудно. Естествено, че там е най-добрия футбол. Нашите опции са лимитирани. Азия е най-реалистичният пазар, тъй като на арабския пазар трудно може да се влезе. Колкото повече пари има, толкова повече интереси има. Българите сме в дъното на всяка класация и трябва да рискуваш. Трябва да излезеш за без пари в началото и да разчиташ и на късмет. За всички треньори, които имат амбиции да излязат в чужбина, езиците са нещо фундаментално. Ако не можеш да говориш езици, олекваш много. Когато няма респект към теб от началото, нещата никога няма да тръгнат във възходяща линия“, сподели Велизар Попов. Той се върна към времената начело на Черно море.  

„Беше много отдавна, 2009 и 2010 бях начело на Черно море, но тогава бях много млад, нямах нужния опит като старши треньор. Черно море е много голям клуб. В такъв клуб не е място за училище на треньори. Два или три пъти си подавах оставката, не исках да пречка на клуба. Направих своя избор, че не искам да работя в България по много причини. Не се чувствам недооценен в България, защото никога не съм имал амбициите да работя тук. Неслучайно вече 13 години съм навън, от 2010 година. Избягвам да се появявам в българското медийно пространство по обясними причини. Негативизмът е на висота. Нямам нужда нито в живота, нито в моята работа. Не съжалявам за нищо. Ако се върна сто пъти, сто пъти ще направя същия избор. Както е казал най-големият български футболист – който рискува, има шанс да спечели. В повечето случаи аз играя на границата на риска във футболен аспект. Нямам амбиции, свързани с българския футбол. Предпочитам да работя в чужбина. Да не говоря за качество или пари, но самото уважение към треньорската професия навсякъде по света е коренно различно от България“, каза Велизар Попов. А дали някой ден би се завърнал в България треньорът отговори така:

„Никога не можеш да кажеш никога. Може да ми се наложи да помисля за някакво завръщане. Оставката ти е в джоба във всеки момент, куфарът е готов до вратата. Падаш два-три мача, аут си, без значение какво име си. В модерния футбол никой не го интересува миналото. Който живее в спомени, няма да прогресира. Не мога да кажа на 100%, че никога няма да се върна в България, но първо някой трябва да се сети и второто е, че не виждам възможност за мен. Има 3-4 добри стабилни отбора. На някои места се и предпочитат чужденци, което е друга болна тема. Изградил съм репутация в Азия. Смятам, докато имам тая възможност, да продължавам да се катеря и ако мога да популяризирам репутацията на българските треньори в чужбина. Навсякъде съм оставял добри впечатления. Отворил съм вратата за други български треньори. Всичко зависи от клубовете, треньорите. Търсили са ме за мнения за български колеги, които работят в Азия и се радвам, че съм помогнал за оценката на техните качества“.

„Няма да се правя на интересен, че тук при нас се играе по-добър футбол от България. Има таланти, качествени футболисти, добри отбори, особено финансово-стабилните тимове. Те постигат успехи в Европа. Българското първенство смятам, че има някакво положително развитие. Има отбори, които играят много добър футбол като Черно море при Илиан Илиев. Мисля, че това е отборът, който играе най-добрият футбол последните пет години. Лудогорец, ЦСКА, Левски са отбори с традиции, Локо Пловдив, Ботев Пловдив… Славия е положителен пример за изграждане на млади футболисти. Има даже един виетнамски футболист, към който тук има интерес. Само че той беше играл за националните отбори на България. Имах разговор със старши треньора на Виетнам и просто му казах, че на тоя етап едва ли това момче ще има желанието да играе за Виетнам. От югоизточна Азия тук футболът е най-добър, в сравнение с Тайланд, Малайзия, Мианмар, Сингапур, Камбоджа, Лаос и другите южноазиатски страни. Япония и Южна Корея футболът е на много високо ниво. Японското първенство е с класи над българското, гледам доста мачове. Южна Корея също, китайското също е доста силно, макар че има регрес по финансови причини. В Тайланд има повече пари, съответно по-качествени футболисти, стадиони, играе се по-техничен футбол, но е по-лесно. Малайзия също има доста инвестиции. Във Виетнам обаче се играе най-силно, най-много сблъсъци, особено зимни период, когато терените не са толкова добри. Изобилстват брутални сблъсъци, тича се много, има динамика. Физически виетнамците са по-силни. Работил съм на много места, но никъде не ми е било толкова трудно да спечеля мач, както във Виетнам. Аз си знам пет победи какво ми костват. Резултатите в повечето мачове са равни. Има много хиксове, защото отборите са много равностойни и доста са изравнени силите“, каза в края Велизар Попов.

Отборът на български треньор поведе във Висшата лига на Виетнам

Българин отново е треньор №1 на кръга във Виетнам

Велизар Попов Тан Хоа Виетнам Интервю с Велизар Попов